Обадете ни се: 0888550140

Статия публикувана във Винозона

Дали заради несъмнената му инвестиционна привлекателност или просто омаяни от магията на виното, но банкерите са едни от първите „новодошли“ в бизнеса на винопроизводството, чиято традиция иначе е да се предава по наследство от поколение на поколение. Още преди повече от 150 години Натаниел дьо Ротшилд от едноименната банкерска фамилия закупува едно от т. нар. Premier Cru винарни в Бордо - Chateau Brane Mouton. С новото си име Chateau Mouton Rothschild тя се превръща в един от най-прочутите и до днес производители на първокласни вина.

Явлението „банкер, превръщащ се във винар” не остава незабелязано дори от филмовите продуценти в Холивуд, които неотдавна създадоха класически тематичен филм. В „Добра година” (2006), героят Макс Скинър – инвестиционен банкер в лондонското Сити, зарязва успешната си кариера за да започне да прави вино в неочаквано наследеното от него шато в Южна Франция.

Макар финансовият сектор в България да не може да се мери с Уолстрийт или Сити-то, сред тукашните банкери също не липсват изкушени от света на виното. Съдружници в поне няколко от утвърдените вече български изби са финансисти, като не липсват и откровени последователи на Макс Скинър, заменили изцяло света на парите с този на виното. Отскоро към последната група се присъедини още едно известно име – това на Светлозар Велчев. 

За разлика от типичните винари детството на Велчев не е преминало сред лозя и бъчви, а и в рода му няма подобни традиции. Напротив, като градско дете той заляга повече над книгите и през 80-те години на миналия век завършва международно право в Московския държавен университет, а после и външна търговия в Икономическия институт в София. Впоследствие кариерата му продължава в две държавни банки на високи управленски позиции. След падането на комунизма и либерализацията на икономиката, през 1991 г. Велчев създава своя финансова компания, която специализира в дълговите операции на международните пазари. 

„Финансовият бизнес вървеше добре до 2007 г., но след кризата нещата до голяма степен замряха“, разказва Велчев. „Пък и този бранш със своята динамика и напрежение е за по-млади хора. Затова след като минах 40-те, започнах да се замислям с какво бих искал да се занимавам през следващата част от живота си. За добро или лошо, избрах винарството“, допълва той.  

През 2010 г. Велчев се заема с търсене на подходящо място за новия си проект. След множество пътувания и консултации със специалисти по отношение на тероара, той се спира на близкото до Пазарджик село Карабунар, където успява да намери подходящ терен – бившият стопански двор на селото. Това е един от традиционните лозаро-винарски райони на България, място с традиции и потенциал за създаване на висококачествени вина. Не липсва и история – При разкопките край близката селищна могила са намерени останки от търговски кораб на възраст 7 хилядолетия, което показва, че по онова време сегашните сравнително малки реки Тополница и Марица са били плавателни и чрез тях се е извършвала активна търговия.  По-късно, по времето на траките и римляните, селото е важен търговски пункт на „Виа Диагоналис” – пътят свързващ Рим с Константинопол. 

Благодарение на многобройните си наблюдения при пътувания в чужбина, както и съвети от хора с опит в бранша, Велчев постепенно изготвя цялостен проект за новата винарна – неголяма като капацитет (до 100 т. грозде), но разполагаща с всичко необходимо както за производството на качествени вина, така и за посрещане на гостуващи винолюбители. Строежът приключва през 2013 г., а новата изба е наречена „Вила Терес”, по името на легендарния тракийски владетел Терес, който през 6 век преди новата ера покорява местното племе беси и дава началото на могъщото Одриско царство.

Паралелно с изграждането на избата, Светлозар Велчев успява да закупи и 40 декара стари, но отлично гледани лозя от сортовете Каберне Совиньон, Мерло и Памид. Пускането в експлоатация на избата съвпада с гроздоберната кампания и така тя веднага приема за винификация своята първа реколта. Още от самото начало основният акцент е поставен върху качеството. „Тъй като сме малки, можем да обръщаме внимание буквално на всяко гроздче, да следим неговото развитие, да решим кога да почнем да го берем и не на последно място – да успеем да приберем набраното в съдовете още в рамките на ранните сутрешни часове, така че то да не бъде нагрято от слънцето“, обяснява Велчев. 

Но и след влизането на гроздето в съдовете за ферментация, изискваниията не намаляват. „Виното е като малко дете, което изисква ежедневни грижи. Отношението към него трябва да е нежно, внимателно и без всякакъв стрес, за да може да се получи наистина добър краен резултат“, ентусиазирано разказва банкерът-винар. За производствения процес основна грижа има технологът на избата – Йорданка Керемидчиева, която е с опит, придобит в други емблематични български винарни. Първата реколта на избата включва четири вина: бял купаж от Шардоне и Совиньон блан, розе от Памид и Каберне совиньон, сортово Каберне Совиньон и червен купаж от Каберне и Мерло. 

Освен като тероар, мястото на винарната е много подходящо и за посрещане на туристи, тъй като се намира на основния път към най-известния български СПА курорт – Велинград. Затова проектът от самото начало предвижда изграждането на малък хотел с 24 места, ресторант и собствен СПА център. Тази част от него бе завършена и открита през пролетта на 2014 г. 

Светлозар Велчев е убеден, че виненият туризъм е бъдещето на малките изби. „Имам усещането, че напоследък поне хората от моето поколение все повече бягат от масовия туризъм, съсредоточен в курортите, и търсят нещо по-различно, каквото може да им предложи виненият туризъм“, посочва той..

Макар, че не очаква в близко бъдеще „Вила Терес“ да стане толкова популярна, колкото легендарното Chateau Mouton Rothschild, Светлозар Велчев вече се чувства щастлив в новото си амплоа. А пътят напред става доста по-лесен, когато човек го „пътува” с цялото си сърце и душа.